POB

едно момче ми пише грозно писмо
нещо за Борхес Гърция и две алтернативни групи
които съвсем наскоро прослушах
проектирам се в някакви ирационалности
извънкосмически реалности влекат ме
слагам червено червило правя се на голяма
ходя на работа баналствам
изнасилвам дните
а после самата аз издъхнала забивам знаменцето
на върха им
и се чудя абе дали все пак не мога да съм
онова момиче с маслинените очи сочните устни
оная дето обикаля португалиите и я мечтаят мъжете
и я пишат по фасадите и ѝ пращат писма
а тя никога не им отговаря и
после дълго се усмихва

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s