the first time i saw it, it was red

в периода между две големи страдания –
до поредното пропукване на плочите,
до поредното разместване на пластовете –
прогнозата е дъжд: да размеси баланса.
прогнозата е тръгване. посоката е ясна:
по-далеч една от друга.
времето е смутно.
земята си вещае нейните планове –
тя знае най-конкретно как да ни разделя.
чертае и на двете ни отказване от обещания.
събуждане в разблудата на континентите,
разкъсване на утрешни неутешимости,
солената вода, разбридала
следите на изгубеното помежду ни време.
океанът е дълбок, мое червено момиче.
така примамващо
е вливането в мъртвото течение
така ласкателно
ни жажда дъното.
(знаем: няма вече думи, казахме ги всичките.
знаем: твърде горди сме, че да изплуваме.)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s