когато бях малка (тая история тръгвам да я разказвам винаги като се сетя за спайските и съм почти убедена, че съм я разказвала и тук вече, ениуей), имах касетката с този концерт и непрекъснато я въртях. интересното е, че си го спомням много ясно, а съм била на 2–3 (да, да, никой не ми вярва, но съм доказвала, че наистина си спомням разни неща от много ранна възраст).

нещо ми залипсва татко. той си ми липсва де, но сега изведнъж.

това е поради детството. детството ни е пренаселено с родители.