когато бях малка (тая история тръгвам да я разказвам винаги като се сетя за спайските и съм почти убедена, че съм я разказвала и тук вече, ениуей), имах касетката с този концерт и непрекъснато я въртях. интересното е, че си го спомням много ясно, а съм била на 2–3 (да, да, никой не ми вярва, но съм доказвала, че наистина си спомням разни неща от много ранна възраст).

нещо ми залипсва татко. той си ми липсва де, но сега изведнъж.

това е поради детството. детството ни е пренаселено с родители.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s