giving up my ghosts

след около 12 часа редакция на нещо покъртително, порядъчно количество кафе, цигари, умопомрачително много музика, и разни усмивки от места, от които не съм ги очаквала, съм не само претръпнала, а хиперактивна, ентусиазирана, и въобще, на фаза, много съм яка и всичко е супер.

чудя се как да си изпиша мислите така, че хем да съм окей, хем и потенциалният читател да не изпадне в кома от словоблудствата ми, ама кой ли ви кара да ме четете.

от време на време, понеже в последно време съм така, си мисля, че съм в няк’ва фаза на отрицание, и хич не ми се ще да го пиша тук, понеже се оказва, че този блог всъщност се чете; даже днес това коментирах с някого, и му споделих, че съм живяла в заблудата, че тук влизам само аз, но що за глупост да го вярвам? ама аз какво казах за четенето?

наистина съм добре, много добре, много по-добре, отколкото съм била в последните месеци. мисля, че започвам да си връщам себе си. мисля, че дори не осъзнавах, че съм била другаде, и че съм се изгубила поради неведоми причини. мисля, че съм свободна, и че усещането е адреналиново и освобождаващо, и пристрастяващо. изведнъж всичко ми просветна, не знам какво съм правила; и не, далеч не смятам, че е заради това, че съм била в еди-какви си отношения. по-скоро някакво вкопчване в неща, които може би не са били толкова хубави, колкото съм се опитвала да си ги представям. факт, последната година беше страхотна въртележка, какво ли не ми се случи. факт е че ме е боляло, че съм тъгувала, че съм била самотна и сама, че съм се колебаела и съмнявала много повече от здравословното – във всички аспекти, и прочие, и прочие, и прочие.

в крайна сметка, повтарям за не знам кой път, това е моето пространство, нито дължа някому обяснения какво споделям и защо го споделям, нито е нужно да се преструвам, че не съм нервна, експанзивна, странна, откачена, оувър-всичко, що съществува, това е дом, вкъщи на всичките ми мисли и, изобщо, място за споделяне (на себе си със себе си и на себе си с останалите). пък резултатът най-много да е катарзис.

п.п. пак съм много разхвърляна, но си е моят хаос. и пиша като себе си, мамка му, имам чувството, че не ми се е случвало от месеци.