гарантирам, че това не е един отчаян пост*.

тежи ми.

всячески се опитвам да не го напиша, но е факт. дори не знам как да го обясня. едно тягостно усещане, нещо ме стяга, когато слушам определени песни, когато трамваите скърцат със зъби по улиците и когато чуя онази птица, за която спорехме дали е птица.

missing you comes in waves, както е написал някой по-хитър от мен.

и даже не ми липсваш ти, а някакви неслучени неща. за н-ти път осъзнавам, че една година не е нищо, не е достатъчна, за да си случиш всичко, което си искал, с някого.

оф, цял живот не е достатъчен.

имам велики моменти – в които си мисля, че всичко е много добре, и нищо не може да ме събори. реално нищо не ме събаря, де, ама ми е криво, мамка му, не мога да дишам, не ми стига пространството от липси, ще се изям, и толкова ме е яд, че дори го чувствам, че дори го пиша, че дори го мисля.

в повечето време се сещам, че нещата се случват с някаква причина – и не знам каква е твоята, но се надявам да не се въртиш нощем, не успявайки да заспиш, защото ти тежи.

на мен и бездруго ми тежи за цял легион.

п.п. Т., знам, че четеш, и I’ll tell you in another life, when we are both cats.

https://4metamorphosis.wordpress.com/2010/11/24/1476/

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s