21.

днес рожден ден имат две много любими същества. мама, с която слушахме Върв и Ричард Ашкрофт (този човек!) в ранния следобед, мама, която се вдетинява все повече, мама, която винаги е болна на рождения си ден, мама, която ми препоръчва най-хубавите филми, мама, която е готова да се нервира заедно с мен за съпорт, мама, която единствена има търпение да ми направи 20 снимки, за да чуе само “всичко е ужасно”, мама, която търпи избухливия ми нрав, мама, която търпи да си изкарвам всичко на нея, мама, която ме оставя да плача в скута ѝ двайсет години по-късно, мама, на която мога всичко да кажа. дразни ме понякога, ама туйто, мама е.

и Алекс, с която преди пет години си бяхме обещали една песен да ни се случи пет години по-късно, и ето, спомних си овреме. и все още си спомням всички хубави моменти, безгрижието на това да си ученичка, да имаш някакви сигурни хора, които нямат кой-знае какви ангажименти, да, животът преди ангажиментите, преди големите любови, преди големите разочарования, преди животът да започне да ме рита в кокалчето и да ме спъва.