из разговор с едно чудно момиче

„самотата е красива. имах много дълъг разговор с нея, преди да я приема и заобичам и направя своя
[…]

аз до там бях свикнала със себе си, че имах неприязъм към хората, като цяло, имам предвид към продължителното им присъствие.

[…]
на красив път си.. момента на порастване го събираш с момента на заобичване на себе си.

[…]

след време, повярвай ми, ще се връщаш в моменти от този път..и по някакво странно въртене на света, там ще ти е вкъщи
[…]
въпреки това, има място за една малка частица, там някъде в машината, без която работата пак върви, но когато тя е там работата направо спори.
и тя ще дойде толкова цяла, колкото си ти.“

 

п.п. тези дни се сдобрявам с кого ли не (и най-вече със себе си)