из разговор с едно чудно момиче

„самотата е красива. имах много дълъг разговор с нея, преди да я приема и заобичам и направя своя
[…]
аз до там бях свикнала със себе си, че имах неприязъм към хората, като цяло, имам предвид към продължителното им присъствие.
[…]
на красив път си.. момента на порастване го събираш с момента на заобичване на себе си.
[…]

след време, повярвай ми, ще се връщаш в моменти от този път..и по някакво странно въртене на света, там ще ти е вкъщи
[…]
въпреки това, има място за една малка частица, там някъде в машината, без която работата пак върви, но когато тя е там работата направо спори.
и тя ще дойде толкова цяла, колкото си ти.

 

п.п. тези дни се сдобрявам с кого ли не (и най-вече със себе си)

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s