*

за да заобичам самотата
ми бяха нужни двайсет години и ти
сега не се страхувам
да си разхождам тъгите
да си разбриждам мислите
по пътните артерии
да знам, че има как да се върна
стига да поискам
ставам все по-смела
не говоря с никого по цели дни
сресвам си липсите
оставям се градът да ме погълне
във собственото си мълчание да се удавя
колекционирам чуждите сюжети
и рядко се заричам, рядко обещавам
следобедите се забавят
седя на пейка с часове
в ушите ми Стоунс, Върв, Цепелин
Кавафис и тютюн събират шепите
сама се воайорствам
залязват дните във косата ми
случайно момче ме моли за цигара
и пита чакам ли някого
днес не, усмихвам се
днес никого не чакам