*

за да заобичам самотата
ми бяха нужни двайсет години и ти
сега не се страхувам
да си разхождам тъгите
да си разбриждам мислите
по пътните артерии
да знам, че има как да се върна
стига да поискам
ставам все по-смела
не говоря с никого по цели дни
сресвам си липсите
оставям се градът да ме погълне
във собственото си мълчание да се удавя
колекционирам чуждите сюжети
и рядко се заричам, рядко обещавам
следобедите се забавят
седя на пейка с часове
в ушите ми Стоунс, Върв, Цепелин
Кавафис и тютюн събират шепите
сама се воайорствам
залязват дните във косата ми
случайно момче ме моли за цигара
и пита чакам ли някого
днес не, усмихвам се
днес никого не чакам

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s