woah

Габриела!!!

шансът да си спомням за какво се отнася тази отбелязка след години, когато реша да се препрочитам, е минимален, нищожен, даже май съвсем не съществува, но! движа се в правилната посока, да.

(почти закъсняло стихотворение)

април
пречупва свежестта
през стъклените призми на дъжда си,
покръства цъфналите клончета, фонтаните,
безименните птици, препинателните пътища;
кръстосва сянката ми и препъва я във силуети,
във демоверсии, във воайори, дето само гледат,
без да снимат (луди хора).

април
обнадеждава и обърква,
разлива ме, разбърква ме, погива ме,
стоварва ми писма от Никъде в полите,
разлюбва ме и влюбва
поне веднъж за всичките си трийсет дни;
и вдъхновява ме да се оплитам във косите му,
да искам да обходя всичките му сънища
и да обеся равновесието на неговия ад.

април,
скършен от лепкав и бунтарски вятър,
ме моли да пусна корени към тъмна прародителка,
да се върна назад, преди да затапя върха,
да избродя всичките подпочвени мозъчни каторги,
да раздера ръцете си до кръв, да се задавя с пръст,
да се об(л)ичам в земния си знак: до преходност, но гордо;
да си разчертая хиляди заземени послания,
които нямат значение, ако не помня в какво съм вярвала –

април,
пирувам всеки път
със края ти.

рокен(д)рол // rock END roll

това „д“ в думата само я забавя, каза ми
понякога си мисля, че си прав
някои букви наистина имат властта да забавят

чудя се дали ако знаехме, че последното,
което си казваме,
е последното,
което си казваме,
щяхме да прокълнем излишните букви,
които само забавят и спъват неизбежното,
или щяхме да им благодарим, че ги има.