Прахосва времето наистина,
играе си с минутите наужким;
и нервно смее се на пристъпа –
веднъж на месец – но намръщена.
По пълната луна измъква се единствено
и шляе се със светлината, дето си отива;
от тук нататък трийсет дни ще е до свикване,
докато Месецът е в чуждата квартира.
Тогава тя остава будна до забравяне,
захапва всички начала и абортира ги;
и драска фазите на календара,
във делниците си по навик хибернира.
Остава ѝ само да се взира в часовника,
да подрежда стаите, да опразва ъглите,
да спазва обичая със условните:
да покрива прозорците, да прибира дъгите.
*редактирам си разни стари неща. и така ми личи всичко*
времето тук блика на тласъци – като петрола 