пълнолуд//ние

Прахосва времето наистина,
играе си с минутите наужким;
и нервно смее се на пристъпа –
веднъж на месец – но намръщена.

По пълната луна измъква се единствено
и шляе се със светлината, дето си отива;
от тук нататък трийсет дни ще е до свикване,
докато Месецът е в чуждата квартира.

Тогава тя остава будна до забравяне,
захапва всички начала и абортира ги;
и драска фазите на календара,
във делниците си по навик хибернира.

Остава ѝ само да се взира в часовника,
да подрежда стаите, да опразва ъглите,
да спазва обичая със условните:
да покрива прозорците, да прибира дъгите.

 

*редактирам си разни стари неща. и така ми личи всичко*

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s