Кратка математическа притча

Крайните автомати са абстрактни сметачни машини, които имат краен брой вътрешни състояния и крайна постоянна памет.
Ако и аз имах краен брой вътрешни състояния, сигурно щях по-малко да се изненадвам, когато песента на една птица, начинът, по който монетите проблясват във фонтана или невъзможната пролет, която диша навън, те припомнят.
Ако и аз имах крайна постоянна памет, сигурно нямаше да се надявам, че един ден ще спра да си правя паралели (с птиците, монетите, пролетта), защото щях да знам, че след определена точка нямаше да мога да си ги спомням.
Обаче знам, че колкото и задачи да ме е карала да решавам, баба ми така и не ми е говорила за Крайните автомати и затова съм почти сигурна, че не съм ги разбрала правилно и всъщност нищо крайно не съществува, което, оказва се, е по-скоро лошо, отколкото добро.
Сигурно затова плановете ми (дали да анатемосам този сезон, дали да питам най-сетне някого каква е тази птица, за да си създам друга представа за нея, както и къде да складирам всичките ненужни подробности) засега са в застой.
В повечето време хвърлям монети във фонтанчето и се надявам да съм единствената, която още пресмята липсите в главата си.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s