moi j’ai le temps

Христо Фотев е написал „Ти си вечно двадесетгодишна“ и от днес нататък съм длъжна да му повярвам. Единственото, което ще си пожелая, пак по него: „Не прекалявай, моля те, с цигарите.“
Иначе за мен 21 е грозно и неугледно число, но също и средата на Смисъла, ако Дъглас Адамс е прав и смисълът на живота наистина е 42; но също и „Абе, аз на колко съм?!“ (майка ми), „По акъл си на 12“ (приятелките ми), „18 години имаш ли?“ (продавачката на цигари); но също и: „Пълнолетна си по всичкото закон!“ (една демоверсия на Габриела от ромски произход с покъртително чувство за хумор).

Айде. J’ai pas vingt ans.