Как оцеляхме в киното, не помня, дишахме с усилие,
ти имаше по-малък брат, когото никак не обичаше
или поне така си мислеше, но всъщност нямаше значение,
не можеше да сториш нищо повече или да кажеш нещо.

Пътят нататък, Г. Рупчев

//

Безмилостните седем месеца, които ни разделят,
безкрайни седем месеца на изобилие безмилостно,
изпречили се между Рибите и Девата неумолимо,
стовариха се грохотно отгоре ни към края на април

[…]
И ние двама между тях,
живеещи донякъде
и питам се защо […]
пред неизбежното се бавехме,
при все че име нямаше,
кажи ми, питам се защо стоим все още тук,
макар ръце към неизбежното протегнали.
Тъй дълго гледахме,
ала не виждахме съдбата си.

Приковаване на огъня, Г. Рупчев

(не е възможно толкова точно да е описан животът ми в няколко строфи, но ето на. не мога да ги споделя на теб, затова;)