не пиша*, само слушам, така че:

*Пределно ясно е, че това няма да трае прекалено дълго, заради иманентно присъщата ми зависимост от думите, обаче в такива моменти винаги се примамвам от идеята да не пиша нищо друго повече. Нищо, освен картички, есемеси (когато съм старомодна), ама не любовни, а есемеси тип купи ли мляко, което всъщност също може да е любовно, само че не на това наблягам, телефонни номера по салфетки и огледала (с червило) (ебати кича, знам, ама винаги ми се е искало) и фейсбук статуси.

Де да знам. Предполагам, че щом не пиша, значи съм щастлива.

Ъпдейт: танцувам сама, нескопосано и нелепо, в 12 през нощта, на ретро/ню уейв парчета. И се чувствам наистина щастлива. И цяла. За първи път от много време. Хубаво е. Много, много хубаво.
Записвам си го, за да си напомням, че е постижимо.

Два цитата, които нямат общо с нищо в момента, но искам да си ги имам някъде. Добре де, не някъде, тук.

It’s just that I suffer very eloquently.

– Joni Mitchell

I’ve always been very visceral in that I feel things very deeply.

– PJ Harvey