не пиша*, само слушам, така че:

*Пределно ясно е, че това няма да трае прекалено дълго, заради иманентно присъщата ми зависимост от думите, обаче в такива моменти винаги се примамвам от идеята да не пиша нищо друго повече. Нищо, освен картички, есемеси (когато съм старомодна), ама не любовни, а есемеси тип купи ли мляко, което всъщност също може да е любовно, само че не на това наблягам, телефонни номера по салфетки и огледала (с червило) (ебати кича, знам, ама винаги ми се е искало) и фейсбук статуси.

Де да знам. Предполагам, че щом не пиша, значи съм щастлива.

Ъпдейт: танцувам сама, нескопосано и нелепо, в 12 през нощта, на ретро/ню уейв парчета. И се чувствам наистина щастлива. И цяла. За първи път от много време. Хубаво е. Много, много хубаво.
Записвам си го, за да си напомням, че е постижимо.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s