не знам къде. не знам на кого.

edit: не знам кой ми чете блога напоследък (все в малките часове и все някакви рандъм стари постове), но му благодаря, вади на показ някакви интересни и за мен неща. ето как съм се чувствала преди 4 години по горе-долу същото време на годината – https://4metamorphosis.wordpress.com/2012/05/30/insert-unhealthy-amount-of-radiohead-here [само аз мога да сложа такова заглавие и после да прасна песен, която не е на рейдиохед]

аз си знам, че се повтарям непрекъснато. това не е добре де:Д ама ме успокоява фактът, че не се чувствам за първи път така. снощи не можах да спя най-вече от огромната луна, която се беше облещила като златна монета на небето. така ми се искаше някой да я загаси. така ми се иска някой да ме загаси от време на време, когато мислите ми идват в повече.