косата ми е на кок с два непослушни кичура, обрамчващи лицето ми; с една огромна стара тениска съм и ми е супертопло, и не ми се учи, и слушам една луда французойка, която свири на китара и не ѝ пука. чувствам се малко като Джулия Стайлс в 10 неща, които мразя в теб, или, по принуда, като Бейби.

моментът е и тъп, и готин, исках да го споделя

добре съм иначе, пресъхна мелодрамата.
този път, мисля, окончателно. не че няма да драматизирам, ама то е друго.

едит: осъзнавам, че настроенията ми се сменят през 1 пост, затова ще се въздържа от оценки на емоционалното си състояние в близките седмици. :Д не че нещо се е променило, откакто го написах, просто малко предпазливост.