толкова аз тук

„Зимна балада“, Цочо Бояджиев

(студът свива телата но увеличава разстоянията) студено е казваш и дърветата са на привършване брадвата е съвсем затъпена в гората е тъмно и снегът е дълбок но дори да отидеш по следите ще те познаят това твое смешно желание да оставяш следи страхът ти от заличаването на спомена мъжкото ти честолюбие ненавистта към сезоните часовете и датите разбягващите се очертания на копнежите ти приятелствата с корабокрушенци в този свят на опитни мореплаватели необяснимата твоя пристрастност към синьото към всякакви там сини птици и сини рицари а на всичко отгоре и този нелеп навик на излизане да проверяваш изключен ли е котлонът изобщо къде ли съм си забутала блузата автобусът ми е утре в шест.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s