толкова аз тук

„Зимна балада“, Цочо Бояджиев

(студът свива телата но увеличава разстоянията) студено е казваш и дърветата са на привършване брадвата е съвсем затъпена в гората е тъмно и снегът е дълбок но дори да отидеш по следите ще те познаят това твое смешно желание да оставяш следи страхът ти от заличаването на спомена мъжкото ти честолюбие ненавистта към сезоните часовете и датите разбягващите се очертания на копнежите ти приятелствата с корабокрушенци в този свят на опитни мореплаватели необяснимата твоя пристрастност към синьото към всякакви там сини птици и сини рицари а на всичко отгоре и този нелеп навик на излизане да проверяваш изключен ли е котлонът изобщо къде ли съм си забутала блузата автобусът ми е утре в шест.