wordpress не признава празни редове

съсредоточаването става все по-трудно и
прехвърлям в главата си няколко думи
с които се застраховам срещу бивши тъги
и които ме държат на една ръка разстояние от изстрела
на онова което съм могла да кажа но не съм
в женски род единствено число са
мъка борба тегоба носталгия
винаги съм знаела че жените ненужно усложняват езика
но лятото хич не е време за подобни сантименталности
за онова което съм могла да кажа но не съм
отдавна съм подпъхнала под възглавницата
писането с цел преодоляване писането с цел катарзис
сънувам най-добрите си стихотворения
на сутринта изобщо нямам запис
за онова което съм могла да кажа но не съм
учебниците по граматика вехнат
под времето в което ги забравих за първи път
и повече никога не си спомних
как е правилният словоред
на онова което съм могла да кажа но не съм
докато то не е изтляло съвсем до
нещо което съм искала да кажа
но вече не искам
миналото време е ценно
да не пренебрегваме все пак синтаксиса

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s