j’en ai marre

Нищо никога не е окончателно – и не знам дали това е проклятие, или благословия.

искам животът ми да звучи като тази песен

7 години

на толкова става тоя блог, блок, блокаж, болкаж и прочие… днес.

това, защото:
1) много съм скапана да пиша нещо, а и не ми е до сълзливи истории;
2) she said, I’m tired, come get me off the merry-go round

да.

i had an epiphany

Oh, but your love is such a swamp
You don’t think before you jump
And I said I wouldn’t get sucked in
…
This is the last time
…
I won’t be vacant anymore
I won’t be waitin’ anymore
…
Jenny, I am in trouble
Can’t get these thoughts out of me
Jenny, I’m seeing double
I know this changes everything.

* (wordpress не признава празни редове, vol. 2)

Зарязах всичките си вредни навици:
спането с обици, цигарите, вървенето отляво.
Оглеждам се критично, забелязвам знаците
горещниците минаха, усещам, че не е безкрайно лятото.

И правя нови опити да пиша, макар по същия случай.
Не се получава: отглеждам чернови като добре гледано внуче.
Зашивам чувствата все по-нагоре по ръкавите: не ги дописвам.
Пред теб мълча: да не разбираш никога какво си мисля.

Като изключим няколко нови поли, приумиците ми са същите:
за да изчистя спомена, със тях изметох всички улици.
Почти успяла съм да си изтръгна навика по теб до корен.
На върха на езика си. Понеча да те кажа и не си те спомням.