[редактиран] триптих подир русалките

I.

Виждала съм ги
– Русалките –
нощем по Дондуков и Раковска,
някога по Графа и по още
други неизвестни главни букви.

Опашките им
са лъскави като витрините по Коледа,
блестящи като захарни пръчки,
светят примамливо, както когато
снежният прах пада по асфалта.

И са неонови – на сутринта изгасват,
недосънували последния си сън
Русалките закусват погледи
и тук-там някоя троха и мигла,
покаяние от непредпазливите моряци.

II.

Студено е – Русалките настиват
и се лекуват с чай от миди,
сварен на дънна температура с топли вълни
Когато Русалките кихат,
моряците се разбиват.
Романтиците сред тях пращат писмо в бутилка,
докато жените им приготвят вечеря; докато
Русалките кихат любов и отпиват от чая си.

III.

Русалките са бледи до крехкост
и крехки до болност.
Косите им са меко, феерично сияние,
разпръскващо милиони частици
електричен заряд; косите им
са цялата дъга:
всички цветове и всички болки,
(във приказки болят червенокосо).
Русалките не са нимфи,
океаниди, серафими, горски самодиви;
не шепнат и не стрелят с поглед,
но убиват.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s