poetry in the morning vol. n

„Чети“, Мария до Розайро Педрейра, 1959 г.

Чети, това са названията на нещата, които
изостави – мен, книги, уханието ти,
изпълващо стаята; сънища
наполовина и двойно повече болка, целувки
по цялото тяло като дълбоки
неизлечими никога разрези; и книги, саудаде,
ключ от дом, който никога не е бил
наш, син фланелен халат, който
нося, докато съставям този списък:

книги, смехове, които все не успявам да подредя,
и гняв – саксия с орхидеи, които
толкова много обичаше, без да зная защо,
и които може би затова не се върнах да полея;
и книги, неоправено от много дни легло,

писмо на възглавницата ти и толкова много
огорчения, толкова самота; и в едно чекмедже
два билета за любовен филм, който
не изгледа с мен, и още книги, и също
разкопчана блуза, с която спя
нощем, за да бъда по-близо до теб;

и навсякъде книги, толкова много книги,
толкова много думи, които не си ми казвал
никога преди писмото, написано онази сутрин, и аз,

аз, която все още вярвам, че ще се върнеш, че
се връщаш, дори това да е само за твоите книги.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s