* (wordpress не признава празни редове, vol. 2)

Зарязах всичките си вредни навици:
спането с обици, цигарите, вървенето отляво.
Оглеждам се критично, забелязвам знаците
горещниците минаха, усещам, че не е безкрайно лятото.

И правя нови опити да пиша, макар по същия случай.
Не се получава: отглеждам чернови като добре гледано внуче.
Зашивам чувствата все по-нагоре по ръкавите: не ги дописвам.
Пред теб мълча: да не разбираш никога какво си мисля.

Като изключим няколко нови поли, приумиците ми са същите:
за да изчистя спомена, със тях изметох всички улици.
Почти успяла съм да си изтръгна навика по теб до корен.
На върха на езика си. Понеча да те кажа и не си те спомням.

от поредицата стари

Има такива хора,
събуждат се един ден и казват:
„Не мога повече, не ми стига пространството,
не ми стига въздухът.“
Кое пространство, питам, кой въздух?
„Вселенското, космическо пространство
ми е тясно.
И споделеният ни кислород ме задушава.“
Има такива хора,
събуждат се в непредвидими настроения,
разбъркват кафето с лъжичката
и така, между другото, разбъркват света ти.
После тръгват на собствена междупланетна мисия
да търсят нови хоризонти и нови форми на п(л)ът
Впрочем тук всичко си е както преди да си тръгнеш:
и недопитото кафе, и утайката на дъното,
и преполовената димяща цигара също.
И ръката ми, още не разбрала,
че не е под твоята. Че нищо не я задържа.

I Origins

O, знам, че напоследък все филми препоръчвам, но този, ТОЗИ е истината!

Sofi: You have a bed, you have books, um, a desk, a chair, lamps. Logic. But in this room, you have a door… to the other side. See? Light comes through. It’s open just a tiny bit, but it is open. You keep trying to close that door because you’re scared. But you won’t always be scared.

*

Думи нямам. Наистина. Знам само едно: че още като бях трети клас и слушах една песен, имаше един особен момент в песента, който ми напомняше минал живот. Звучи нелепо, но е самата истина, така го помня. И това усещане се повтаря оттогава. Over and over and over again. Винаги съм вярвала в тези неща и такива филми ми действат по един много особен и необясним, и хубав начин.