от поредицата стари

Има такива хора,
събуждат се един ден и казват:
„Не мога повече, не ми стига пространството,
не ми стига въздухът.“
Кое пространство, питам, кой въздух?
„Вселенското, космическо пространство
ми е тясно.
И споделеният ни кислород ме задушава.“
Има такива хора,
събуждат се в непредвидими настроения,
разбъркват кафето с лъжичката
и така, между другото, разбъркват света ти.
После тръгват на собствена междупланетна мисия
да търсят нови хоризонти и нови форми на п(л)ът
Впрочем тук всичко си е както преди да си тръгнеш:
и недопитото кафе, и утайката на дъното,
и преполовената димяща цигара също.
И ръката ми, още не разбрала,
че не е под твоята. Че нищо не я задържа.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s