Ей, къде, кай, му излиза краят! Дали ще е тъй? Като едното нищо! Какъв прости край! Но като нищо баш там му излиза краят! (…) Туй е, брате, яко облекчително, но в друга светлина кат’ го погледнеш, е бая някак си безутешно. Аслъ! Тъй го караш днеска-утре, аче после идва и другото място, където му излиза краят. Тъй че аз всъщност знам, но не бих отишъл там да чакам.

Възвишение, М. Русков