спомен за пристанище

тази песен е циганско лято, в което чаши, пълни с вино, се разливат, докато почукват леко една в друга: „Ох, внимавай, моля те!“, последвано от нервен смях. тази песен е и наздравица за края на сезона, и надежда за другост, която носи хладният вятър, и пътуване надалеч, а също и гладки, меки пътища със собствен ритъм, които ще ни отведат отвъд.
на тази песен, на нескопосания ѝ звук от телефона ми, танцувах една вечер на Созополското пристанище, ей така, понеже беше хубаво звуците ѝ да разлюлеят поредната дълга пола, купена импулсивно в началото на един друг сезон, което всъщност изобщо не е важно, но точно в онзи момент, в който се сдобих с полата, открих и песента, и нали всичко е кръг, та така затварям кръга, и да, I danced around it somehow.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s