Кайсия

Припомням си любимия си късометражен филм, открит съвсем случайно. Гледан първо наведнъж, без да го разбера съвсем (сдъвканите думи, потропването на чашите, акцентът, традиционната ми разсеяност), после – многократно. На части, на фрагменти, на мелодии; само звук, само видео, и двете.
Споделям го, защото е едно от най-красивите неща, които съм виждала, и защото ме преследва като животите, дето не съм живяла (или съм живяла, но само се огъвам под натиска им, без да си ги спомням съвсем). А и първата любов (за която иде реч по-долу) винаги ни се струва много далечна, като съвсем друг живот.
Но пък, в крайна сметка:
„Is it a sad memory thing?“
„[smiling] … No.“