/

Пресрещна ни онзи късен август,
заплел във пяната си само краища.
Преминало бе лятото зенита си –
и онова, което бе ни сгрявало, отиде си,
за да се ражда нещо друго.
Загубихме си всичките религии.
Чуплив е пътят, ала тръгваме.
Изчакали сме този град да се самозапали,
дървесните корони да избухнат.
Залогът този месец е висок (като че ли не зная),
но търпеливо чакам всяко камъче да си намери пътя,
редя пътечката към теб, измислям си животи,
или пък нищо не измислям, нищо не лекувам.
Разголвам си провалите, малшансовете, несполуките
и гордо съм развяла всяка счупена секунда.
Единственото ми условие сега е: да не се страхуваме.
Единственото ми условие сега е да сме тук. Да бъдем.