/

Пресрещна ни онзи късен август,
заплел във пяната си само краища.
Преминало бе лятото зенита си –
и онова, което бе ни сгрявало, отиде си,
за да се ражда нещо друго.
Загубихме си всичките религии.
Чуплив е пътят, ала тръгваме.
Изчакали сме този град да се самозапали,
дървесните корони да избухнат.
Залогът този месец е висок (като че ли не зная),
но търпеливо чакам всяко камъче да си намери пътя,
редя пътечката към теб, измислям си животи,
или пък нищо не измислям, нищо не лекувам.
Разголвам си провалите, малшансовете, несполуките
и гордо съм развяла всяка счупена секунда.
Единственото ми условие сега е: да не се страхуваме.
Единственото ми условие сега е да сме тук. Да бъдем.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s