I know I do

Ако всичко, с което разполагам, е сега, нека. За пръв път от много време се улавям как съм се хванала именно за настоящия момент; без очаквания, размисли, копнежи, грандиозни планове, големи кошници… каквото е, да бъде. Каквото предстои, да идва. Т’ва е. Нищо не мога да предвидя никога така или иначе – поне това съм научила. Но съм щастлива. Дойдох на себе си. I wouldn’t wanna be anywhere else but here.

Записвам си, за да не забравя, как една баба днес ни видя и ни помаха от прозореца си (който впрочем беше отрупан с шарени саксии с цветя)… беше ужасно тъжно и красиво в същото време. Внимавах да й се усмихна с най-широката възможна усмивка. Сигурно беше единствената, която вижда цял ден. Записвам си също как точно вчера си мислех колко ми е писнала София и колко наизуст я знам – само за да се изгубя отново днес. Има още толкова за опознаване и припознаване, и живеене. Във всички смисли, не само в географския. Записвам си също да обърна внимание на всички хора, на които съм обещала и да спра да се стресирам за глупости (и генерално да спра да се стресирам, че само се разболявам).

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s