1хсезон

Получихме първите удари
точно на тази улица.
Тук първата плесница на живота
безмилостно обра ни детството от бузите.
Не съществува вече никаква невиност.
Не сънуваме.
Единствено страхът разтърсва костите,
единствено запомнихме злосторството.
Раздраха делниците ни илюзиите,
реалността ни се строи от белези.
Какъв си бил, преди да се превърнеш
във сбор от рани и полемики?
Ти вечно чакаш някой да си тръгне
и никога не си помисляш първи да напуснеш.
Не ти достига мъничко за цялост, нямаш смелост,
крилете ти отдавна са прекършени.
Какъв си бил, преди баща ти и обърканите пътища
да те размесят целия и да те счупят?
Единственият упокой са оправданията,
ти само със провалите си храниш се.
Какъв си бил преди забраните
да загорчат по устните ти
от изричане –
на сходствата, на сродните души,
на споделеното със някой друг излитане?
Какъв си бил, какви били сме.
(И аз защо изобщо питам.)