Дейвид Боуи, обичам те.

най-хубавото на Боуи е, че е трудноизчерпаем. че не спираш да откриваш нови и нови неща, които ти харесват и те влюбват все по-безвъзвратно в него. не съжалявам, че толкова дълго отказвах да го слушам: не му е било времето. и преди съм го казвала: радвам се, че първо го харесах като човек, като послание – и чак тогава музикално.

впрочем целият албум (Reality) е супер.

// иначе странно леко, странно хубаво. призраците ми – един по един – си отиват.