‘начи.

Нещото, което ме напряга най-много тези дни, е че не мога да съчетавам университета с работата си много-много, че отчитам следването си беше грешка (добре де, специалността), че освен да ми пречи, всъщност не ми дава нищо. Също ме напряга фактът, че по всяка вероятност няма да се изнеса, докато не се дипломирам. И съм изморена, не, изцедена, мразя ги тия преходни месеци, в които свикваш с промени в режима, в студа, в собственото си светоусещане… дори когато промените са благоприятни. Нищо не ми се прави. Искам само да нямам задължения, да ходя на лекции и да чета книги. Да, знам, че казах, че университетът е загуба на време, но понякога ми се иска да съм била класическа студентка, просто да раста и да уча, да не мисля постоянно за пари, разписания и студ. Мислех да се пратя на един конкурс, после осъзнах, че изобщо не ми се занимава и не ми пука, и не ми е важно.

Послепис: добре съм, мрънкам си малко просто. То кошче, то вятъра.