Един човек, с когото вече не сме близки, окачестви тази песен като велика.
И се замислих, че не, не е велика, но е ужасно приятна. Просто (с цялата условност и проблематична простота на простото) приятна. Това й е чарът. Защо една песен да не е само приятна? И в по-общ план: защо нещо да не е само приятно? Това отнема ли от хубостта му, от значимостта му?

14212652_1097051137068989_6804768598851830923_n.jpg