je changerais d’avis

В трамвая мирише на сняг и портокали,
на минало и снощи, на разни празни рими.
Ти си цялата цялост, друго нищо не трябва.
Вече нищо не пиша. Дъвча твоето име.

В трамвая ритъмът е по традиция такъв,
лениво се поклащаме във общото си тяло.
Всеки гледа да се сгушва: кой от обич, кой от студ.
По стъклото зимата ми пърха с мигли. И прозява се.

В трамвая мислите се стичат бавно,
чертаят си някакви дзен-градини в ума ми –
по пътя от една мащабна, гръмка сграда
чак до квартала, в който винаги е тъмно.

В трамвая изброявам всичките ти мили думи:
“яж, грижи се за себе си, ще си сбъднем мечтите”.
Като теб, те са скромни и малки; и не ги искам други.
Тези много ми стигат. Повече от “обичам те”.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s