заспах с това в главата си

Пиер има гъста, тъмна коса,
живее в малките улички на Монмартър
и е на трийсет и четири – нито твърде млад, нито в Христова възраст,
нито преполовил живота си;
просто на трийсет и четири –
без големи победи и провали;
нещата са такива, каквито са, и всичко е наред.

Преди Пиер живееше с една много руса и много цветна жена,
сега се прибира сам, а съседките му цъкат с език. Понякога
Пиер обикаля цяла нощ с необичайни и необичани дами,
среща хора. Подарява им
разговори, смачканите си кутии цигари, кърпичката в джоба си
(той е старомоден).
И не ги среща повече.
Нещата са такива, каквито са, и всичко е наред.

Понякога Пиер се прибира в синкавата утрин,
докато улиците още треперят от студ, а сградите
все още са обезцветени
от безпощадието на нощта,
но все пак: пролет е и, да,
не предвещава нищо друго освен лято*,
въздухът понякога е пълен с обещания, а понякога – не
нещата са такива, каквито са, и всичко е наред.

През цялото това време съседките продължават да клатят глави,
а Пиер не им обръща внимание; купува си хляб
от пекарната наблизо, животът му е равен.
Връзките му никога не се развързват, не се спъва.
Ходи на работа, пие имуностимуланти,
сезоните преливат един в друг,
когато настине, се завива сам.
Нещата са такива, каквито са, и всичко е наред.

„Любовта ще се върне – уверявам го, – винаги така става.“
Един ден, след дълго мълчание и скромни усмивки, Пиер вдига глава
и казва: „Виж, тази любов
е като една стара чаша у дома. Дръжката ѝ се отчупва десетки,
стотици пъти. Опитвах се да я залепя,
отнасях се с цялото си внимание към нея,
докато накрая не разбрах, че няма смисъл.
Все още мога да пия от чашата, при все че е счупена,
но през повечето време стои в шкафа и аз
забравям, че е там.“
И докато се чуди дали говори за чашата, или за любовта,
нещата остават такива, каквито са, и всичко е наред.

„Ето, виж – продължава, – дори ти
се чудеше дали това, което пишеш сега,
не можеше да е анотация към дебютния ти роман
или кратък разказ, или поне
импресия, но
все пак излезе стихотворение.
Нещата са такива, каквито са, и всичко е наред.“

*Скрит цитат от Марк Странд.

Mon Roi

Abandon those who abandon themselves.

*

You came to me precisely because of who I was.

*

Must you ruin everything? As if the world were new? As if it were the first morning? As if it were still dawn? The truth is that what has already been ruined, our founding disillusion, is our freedom. You must have nothing to lose to love heart and soul. You must ellipse the giddiest heights to dare to plunge headlong. You must endure the fall of empires and the greatest storms to be together (…). You must have lived, you must have lost, over and over again (…). Love is nothing when it’s new, clean and pure. Love before the storm is not a decision. It’s a decree. When the event, accident or opportunity occurs, be there. Standing. Find the word, action or look. Yes, my love, in that moment, rely on me. I won’t go missing. At that minute, I’ll be there. And so, I predict, we shall be the winners.

*

– I love you.
– It’s too soon.
– Really? What time is it?