you are home, you are home, you are home, YOU ARE HOME

Не трябва да забравяме. Не трябва да забравяме старците с грохнали тела, старците, запътили се към смъртта, за която младите не искат да мислят (…) Не трябва да забравяме, че тялото се изтощава, че приятелите умират, че всички ви забравят, че краят е самота. Не трябва да забравяме също така, че тези старци са били млади. Че животът продължава смешно малко, че един ден си на двайсет години, а на следващия – на осемдесет.
(…) ако се боиш от бъдещето, то е защото не умееш да градиш настоящето, казваш си, че утре ще започнеш, но не се получава, защото утре в крайна сметка винаги е днес, нали разбирате?

Елегантността на таралежа, Мюриел Барбери

—