ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН

Редактирах си, като никога, едно стихотворение. Да, за баща ми е, да, той има рожден ден и не, няма нищо тъжно.

***

Стигнала съм ръба, ето,
идвам сама на кино, сядам,
посвещавам се на някаква корица.
Загасват светлините, свиваме се –
всеки за себе си, независимо с кого е дошъл,
или, когато търпението е по-малко
(както на горния ред),
споделя се със жителите на реда поравно.

Голяма съм, самостоятелна.
Правя разни неща сама, за да не се страхувам от себе си.
Разхождам се извън главата си, загубвам се във есента,
която днес се е облякла като пролет.
Да, днес сезонът е по избор,
букетите на дядото в метрото мамят с аромата си.
Повлича ме водовъртежът на екрана
и бавното потъване във залата,

а от екрана гледа ме арменец някакъв
и топлите очи горят от достоверност.
Опитвам се да премълча понятията.
Обрамчвам се със малко нежност –
препирам се със себе си, препъвам се в субтитрите
и мисля си: голямата земя, широката пустиня
и липсата на глас, отделянето от езика
не спряха този мъж да търси дъщеря си

А моят татко се е отклонил от пътя:
не е намерил оазиса, не е пестил водата,
не е прескочил пропастта, не е могъл да се надвие
и затова навярно аз не стъпвам по земята, джапам.
И чувам няколко момичета в главата си.
Не станах по-добра от теб и затова сега се крия;
не търся никого, не си протягам дланите за милостиня.
Разпирам си сама небето и крада си улици.

Когато гледаш, толкова голяма съм.
Когато гледаш, никога не се обръщам.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s