На М.
Ти обичаш огъня на пустинята
по пътя към Забриски пойнт.
Ти обичаш самотата си.
Обичаш сухата сънна пустиня,
защото я изпълваш с океан от лудост.
Един делфин прескача слънцето
в огледалото.
Сини снегове валят през нажежения ти ум.
Черни снегове се трупат върху белия ти път.
Свита на седалката
ти гледаш през задното стъкло
как пътят се стеснява
и отдалечава
към тихия
залезен океан.
Духът на мълчалив индианец кара колата.
Ще се срещнем в един бар
на юг от Созопол
преди 35 години.
Владимир Левчев
времето тук блика на тласъци – като петрола 