Исках само да си запиша тук, че не бива да съжалявам и да се чудя за нищо никога вече, не само заради тъпото клише never regret anything because at one point it was precisely what you wanted.
Но отчасти и заради него, мисля си, понеже си говорих с един човек, дето винаги ми слуша глупостите, и той също като мен се терзаеше за разни неща – ако бе останал еди-къде си, ако бе направил еди-какво си… какво е щяло да бъде. Че може би е щяло да бъде по-добре.
В този момент, понеже съм на тая вълна, ми дойде, че:
може би, а може би не
но при всички положения
ти това искаше
разбирам го тва чувство, аз също го изпитвам
но се опитвам да уважавам изборите си, защото някога ми е било много трудно да ги взема
Та така, драги ми.
Опитвам се да си уважавам изборите и да си припомням колко кураж ми е струвало да ги правя.
времето тук блика на тласъци – като петрола 