just tie your woman to your wrist

тази песен избухна в ушите ми по време на едно прибиране по заснежени пътища в самата зора на годината. слънчевата светлина се процеждаше през зацапаните от скреж стъкла и после палаво надничаше през боклучавите ми слънчеви очила. в колата всеки беше зает с нещо свое, а аз можех на спокойствие да се насладя на музиката. беше красив момент, жизнеутвърждаващ, изпълващ. колата беше the guest room, а аз започвах да изглеждам същата, започвах да изглеждам себе си (we’re starting to stay the same), понеже се връщах вкъщи, с моята си музика за саундтрак, а това винаги е хубаво.