la vie quotidienne

Музиката:

Думите:

Днес обикалях любимата си София, за да си припомня гънките ѝ – понеже през зимата малко ги забравям, а е неучитво да забравяме онова, което обичаме.
И се влюбих в нея като дете, като за пръв път.
Напоследък все се сещам за това: като бях малка, мама винаги отбелязваше колко красиво блести снегът вечер. Отдавна не бях виждала този блясък. Разхождах се през деня, да, но блясъкът го имаше – в очите ми, отразили тая банална приказка за 3 следобед, минус 10 градуса.

Зимата е много красива, даже малко се привързах към нея – и то в най-големия студ. За малко неща си мечтая в момента. Например да изляза по кецове и с кожено яке. Т’ва е. Ама не в студа, нали… Бе, както винаги, мечтая си за пролет.

И си отбелязвам тук да ида да снимам от моста „Чавдар“. И Захарна фабрика. И да си купя часовник с кафява каишка. И да отида на очен (инавсичкидругилекари). И да не спирам да съм мила.

Ми мила съм, бе!

Ааа!