цяла зима
разпращам по пощата,
за да се отърва.
подписвам хладината
с инициали.
казвам:
не мога повече,
върви си.
хронично изморена съм от теб.
опитах всичко
и, може да се каже,
победих те.
правя напук, нося
поли и рокли, все едно, че е лято;
не обръщам внимание на
слабия си имунитет, смазващата умора и
системното недоспиване.
и даже песните в плейлиста ми вече
не се делят на есенни-летни-пролетни
(виж, не те споменавам дори мимоходом).
справих се отлично тоест:
пратих те по дяволите,
пуснах те да си идеш,
и само ръцете ми четири месеца издават
колко ми е студено отвътре
но ето, че и те
малко по малко
се осмеляват
и връщат цвета си.