no cars go

Сядам да ти пиша, не се получава.
Колективната памет на хиляди години
ми диктува клише някакво,
счупено и лигаво.

И каквото съм имала да ти кажа,
вече толкова пъти е писано.
Всичко вече е било измислено;
все пак продължавам да се осмелявам.

Все пак бих вървяла с теб и там,
дето си изтъркал и сърцето си от ходене;
любовта е преповтаряне на нямането,
можем да си пренапишем спомена.

Бих си спомнила бившите болки,
без да се натъжавам повторно.
Любовта е малко и да се престориш,
че порязването ти било е илюзорно.

Знаеш ли, един кмет в Швейцария
забранил на хората си да умират.
Бих ти казала: смъртта е отдавна забравена.
(Би ми казал: страховете не се трият.)

Бих изтрила всичко, всичко бих рискувала.
Виж, празно е, няма коли. Да тръгваме.

 

не ми излиза видеото, ама да. писах го с тая песен в главата.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s