Моя собствена къща
Не квартира. Не задна стая. Не мъжка къща. Не бащина. Къща само моя. С моя собствена веранда и възглавница, мои красиви пурпурни петунии. Мои книги и разкази. Моите две обувки до леглото. Да няма към кого да махам с пръчка. Да няма на кого да чистя.
Само къща, тиха като сняг, място, където да отивам, чисто като лист преди стихотворение.
Сандра Сиснерос, Къщата на улица Манго
once I was lost to the point of disgust
everything is okay, if everything stays the same
all the very best of us string ourselves up for love […] man, it’s all been forgiven.
//i’ve been trying to communicate without communicating. i’ve been trying to say things without actually speaking. it’s been so hard. it still is.
времето тук блика на тласъци – като петрола 