leave your home, change your name, live alone, eat your cake

Моя собствена къща

Не квартира. Не задна стая. Не мъжка къща. Не бащина. Къща само моя. С моя собствена веранда и възглавница, мои красиви пурпурни петунии. Мои книги и разкази. Моите две обувки до леглото. Да няма към кого да махам с пръчка. Да няма на кого да чистя.

Само къща, тиха като сняг, място, където да отивам, чисто като лист преди стихотворение.

Сандра Сиснерос, Къщата на улица Манго

 

once I was lost to the point of disgust

everything is okay, if everything stays the same

all the very best of us string ourselves up for love […] man, it’s all been forgiven.

//i’ve been trying to communicate without communicating. i’ve been trying to say things without actually speaking. it’s been so hard. it still is.