Едно момиче,
съставено по образ и подобие на страха.
Върти си между пръстите въпросите
и стиска силно – сами да не се зададат.
Тамън на линията на сърцето.
Защото ясно е, че няма нищо,
ни горе, нито долу.
Обърне ли очи да види птиците –
небе, преяло с думи. Думи като облаци:
значението – летливо. С много тълкувания.
И за секунди знаците се прерисуват.
Ако сведе глава, повличат катакомбите,
залъгващи с илюзии за отговор.
Сама потропва в джоба си
и търси да намери нещо късметлийско.
Едно момиче на ръба на пропастта
така и не печели нищо и прехапва си езика.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s