Един дразнещ персонаж

Покашля се, трие ръце в крачолите,
нервничи.
Едва съм отронила и една сричка,
още съм в зародиша на думата,
когато неговото ясно и отчетливо
МОЛЯ
ме зашлевява.
Не знам дали
за повторение ме моли
(нима не знае: тук нищо не се повтаря),
или се моли просто –
както може – неспокойно.
Така седим двамата,
сдъвкани от вавилонско проклятие;
аз си мисля език, кълцам а, б, в,
докато той неизбежно не ме прекъсне
с единствената дума, която знае –
МОЛЯ, –
за да разбере, че не върши никаква работа.