“One day, you’re 17 and you’re planning for someday. And then quietly, without you ever really noticing, someday is today. And then someday is yesterday. And this is your life.”
Това съм споделила преди три години на този ден, денят на изпращането ми в гимназията. Носех една тъмносиня рокля, с която имам все хубави спомени и която има едно безкрайно трудно за закопчаване копче, та бях извикала баба си да дойде да ме закопчае. Още я нося понякога, но понеже не мога всеки път да разчитам, че някой ще е наоколо, я закопчавам с безопасна игла.
Мисля, че това идеално илюстрира порастването – учиш се да правиш разни неща съвсем сам. Вярно, малко нескопосано и през куп за грош понякога, но все пак успяваш.
“And this is your life.”
//песента няма нищо общо, макар че 20-те са бежански години отвсякъде.
времето тук блика на тласъци – като петрола 