you can’t choose what stays and what fades away

“One day, you’re 17 and you’re planning for someday. And then quietly, without you ever really noticing, someday is today. And then someday is yesterday. And this is your life.”

Това съм споделила преди три години на този ден, денят на изпращането ми в гимназията. Носех една тъмносиня рокля, с която имам все хубави спомени и която има едно безкрайно трудно за закопчаване копче, та бях извикала баба си да дойде да ме закопчае. Още я нося понякога, но понеже не мога всеки път да разчитам, че някой ще е наоколо, я закопчавам с безопасна игла.

Мисля, че това идеално илюстрира порастването – учиш се да правиш разни неща съвсем сам. Вярно, малко нескопосано и през куп за грош понякога, но все пак успяваш.

“And this is your life.”

//песента няма нищо общо, макар че 20-те са бежански години отвсякъде.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s